Поддръжка на тревен килим

Косене на трева. Косенето влияе върху гъстотата, устойчивостта и дълговечността на тревния чим. Изразява се в регулиране на височината на тревостоя. С това се осигурява по – голям достъп на светлина и въздух до възела на братене (образуване на няколко стъбла от едно растение), с което се постига сгъстяването на тревния килим. При интензивно поддържаните треви не бива да се оставят по – високи от 5-8 см, а екстензивно поддържаните – 10-12 см. Това трябва да се спазва стриктно, особено при продължително влажно време, тъй като тревостоя започва да гние.
При определяне на височината на косене трябва да се имат предвид морфологичните особености на тревите, предназначението на тревните площи и климатичните условия. Преди настъпване на зимата чимът в натоварените площи трябва да бъде нисък 3-5 см.
Честотата на косене трябва да се определя в зависимост от климатичните условия и предназначението, така и от интензивността на поддържането на тревните площи (подхранване, поливане и височина на косене). През влажни периоди с чести валежи, интензивно поливане, ниско косене и редовно подхранване безспорно трябва да се коси по – често и обратното, при засушаване, оскъдно поливане и  по – високо косене – по-рядко.
При нашите условия, интензивно поддържаните тревни площи през пролетта трябва да се косят ежеседмично, а през лятото и есента – един път на две седмици. Екстензивно поддържаните тревни площи е рационално да се косят ежемесечно или през месец.

Торене на тревните площи. Потребността от торене на тревните площи расте с увеличаване  на честотата на косене, при което ежегодно и многократно през вегетацията от почвата се изнасят много хранителни елементи. Честото поливане също е причина за обедняване на коренообитаемия слой, поради измиване на лесно разтворимите хранителни вещества от повърхностните към по – долните пластове. За да се възстанови недостига на елементите, необходимо е ежегодно да се внасят органични и минерални торове.
Видът на торовете и организацията на торeне се определят в зависимост от запасеността (степента на осигуреност) на почвата и от потребностите на различните видове от съответните хранителни елементи.
Тревните площи се торят основно и се подхранват. При основното торене почвата се запасява с хранителни вещества през известен интервал от време. 
Фосфорното торене се прилага при бедни на фосфор почви. С него се осигурява добро вкореняване на тревите, стимулира се братенето и се подобрява зимоустойчивоста им.  Калиевото подхранване е необходимо за улесняване на растежа, особено при подрастване на тревостоя след коситба. При азотното торене се подхранват добре тревните площи и се предпазват от заплевяване чрез поддържане на оптималната за ценните паркови треви почвена реакция.
Съотношението между хранителните елементи при  минералното торене е важен въпрос. Целта е системното и комплексно ежегодно подхранване да осигури както оптимална запасеност, така и равновесие между всички хранителни елементи.
Планът за подхранване на тревните площи се разработва и прилага съобразно предназначението им, вида на торовете и торовите норми.

Поливане на тревните площи. С поливането се цели да се постигне благоприятен воден режим в почвата, при който използването на хранителни вещества и храненето на тревите протичат най – правилно.
Поливането е едно от най – важните условия за отглеждането на качествени тревни площи. Минералните вещества в почвата се усвояват добре само при подходяща влажност.  
Нуждата от поливане е в зависимост и от изискванията на тревите към вода, т. е. дали са влаголюбиви, умерено влаголюбиви или сухоустойчиви. Поради неравномерното разпределение на валежите през годината нуждата от поливане през вегетационния период също е различна – най – голяма е през юли и август и по – малка през април, май и юни. Тя зависи също така и от вида на почвите, състоянието и възрастта на тревния чим. Водните количества на поливките също трябва да се контролират.

Практическото прилагане може да се диференцира, като се имат в предвид още няколко други изисквания:

  • Млада трева – полива се с по – малки количества вода, но по – често, за да може плиткият повърхностен слой да остава винаги свеж и влажен.
  • Укрепнали тревни площи на леките песъкливо – глинести и глинесто – песъкливи  почви се поливат през 3-5 дни, а на тежките и средните песъкливо – глинести почви – през 7-8 дни.
  • Старите и с по – дълбоко разположена коренова система тревни площи се нуждаят също от по-обилно поливане.
  • Песъчливите почви с малки количества органични вещества имат ниска влагоемност, поради което през летните сухи дни тревата трябва да се полива през 3 дни с относително неголеми количества вода.
  • Чимът на свързаните хумусни почви се нуждае от по – малко и по – рядко поливане, отколкото на песъкливите пропускливи почви.
  • Тревните площи на глинести и песъчливо – глинести почви трябва да се полива по – продължително време при нисък напор на водата, за да се осигури постепенно насищане.
  • Тревните площи във фаза на братене се нуждаят от по – обилно поливане, в зависимост от почвените условия.
  • При летни засушавания се полива с по  големи количества, за да се осигури по – дълбоко проникване на водата.
  • – Обикновените, екстензивно поддържани тревни площи, в които доминират сухоустойчивите треви, биха могли да се поливат по – рядко (предимно през летните месеци), но по – обилно.

Най – подходящо време през денонощието за поливане е привечер, когато изпарението от повърхността на почвата намалява и се създава възможност за ефективно използване на водните количества през нощта. 
Съвременното поддържане на тревни площи в свежо състояние е немислимо без използване на автоматизирани поливни системи.

Механична обработка на тревния чим. Това е една от най – важните операции за регенерация и подмладяване на тревния чим, а машините, с които се извършва, по важност са на второ място след косачките.  Чрез механичната обработка се поддържат нормален водно – въздушен режим в почвата и нормална жизнена дейност на почвените микроорганизми, които се затрудняват от постоянното наслагване на остатъци от окосена трева и отмрели корени. По този начин се прави проветряване, което се постига чрез грапане, повърхностно пробождане, аериране и вертикулиране. В случаите, когато е налице прекомерна рохкавост, се прави уплътняване чрез валиране.

  • Грапане. Извършва се през пролетта с помощта на гребла, брани или специални метални роторни четки. Така от повърхността на тревния чим се отстраняват остатъците от окосената и отмряла трева, изсъхналите листа и клонки от дърветата и храстите, битовите отпадъци, разрушава се мъхът и се разравят мравуняци и къртичини.
  • Аериране. Представлява пробождане (перфориране) на тревния чим и на почвата, при което тя се “отваря” и се открива достъпът на въздуха, водата и торовете до корените на растенията. Извършва се със специални машини за аериране, които имат устройства с принудително въртящи се тръбовидно вдлъбнати остриета, които пробождат чима. За ръчно аериране се използват гребла – мотики или железни вили или обикновени шипови брани. То трябва да се извършва с успоредни ходове в перпендикулярни посоки. Пробождането и аерирането на обикновените слабо натоварени тревни площи, когато има известно видимо уплътняване, се прави един път годишно през късното лято или ранната пролет.
  • Вертикулиране (Скарификация). Извършва се при силно уплътнен терен. Използват се специални машини тип култиватори, които прорязват на ивици спластения слой на чима. С това прорязване се активизира коренообразуването и се стимулира общата регенеративна способност на тревите. Извършва се в периода на вегетация – от май до септември.

Преди да се провеждат и двете радикални операции – аериране и вертикулиране, тревата се окосява ниско – на височина 2-3 см. След това се събират всички остатъци и теренът се почиства.

  • Валиране. Извършва се само на леки до средни структурни и умерено влажни хумусни почви. Проявява своя положителен ефект особено през пролетта при мразоизтегляне на тревите, тъй като уплътнява почвата около корените. Валира се когато размръзналата се почва и разхлабеният чим вече са просъхнали. По този начин се намалява и опасността от загниване на чима през пролетта след стопяването на снега. Валира се също така и младата трева 2-3 дни преди косене, както и понякога неуплътнените тревни площи след косене. Не се допуска да се валират терени с тежки, замръзнали, сухи и мокри почви и когато тревните площи са подложени на системно натоварване.

Борба с плевели и защита от неприятели и болести. Това е важен и трудоемък процес, който започва още с поникването на посева. 

Плевелите
се развиват най – добре при млад и рядък посев на рохкава почва и много по – рядко при гъсти и жизнени тревостои. Те изнасят значителни количества хранителни вещества и служат като място за размножаване и разпространение на различни неприятели и болести. За да се води успешна борба с плевелите, трябва да се познават техният вид, условията на разпространение, начинът на размножаване и причините за тяхната устойчивост. Тя трябва да се води системно, от ранна пролет до късна есен, като не се допуска плевелите да цъфтят и семената им да узряват. Всички мероприятия по гъстотата и жизнеността на тревния чим действат същевременно и срещу поникването и развитието на плевелните видове.
Борбата с плевелите може да се осъществява механично – чрез вертикулиране, ръчно или чрез химични мероприятия – при които се внасят физиологичнокисели торове или използването на хербициди с избирателно действие (селективни хербициди), като третирането с тях се извършва от май до септември при топло и тихо време.
За да се предотврати появата на плевели, следователно е необходимо: да се засява върху стерилно почвено легло; да се използват семена с необходимата чистота; да се отстраняват поникналите преди посева плевели; да се унищожават плевелите преди цъфтежа им;  да се коси редовно; да се тори с подходящи торове и да се използват подходящи хербициди.

Мъхове. Борбата срещу тях изисква най – напред да се отстранят причините за тяхната поява. Тук се отнасят излишното овлажняване, лошото дрениране, липсата на светлина, недостигът на азот в почвата, ки селата почвена реакция и твърде ниското косене.
Отстраняването на мъховете в повечето случаи се постига чрез подобряване на структурата на почвата и осветлението. Богатото азотно подхранване и аерирането на тревните площи също допринасят  за премахването на мъховете и за предотвратяването на тяхната поява.

Защита от болести и неприятели трябва да се води при компетентно ръководство и съвети на специалисти по растителна защита. Борбата се води редовно, тъй като гъбните болести и насекомите също унищожават тревните площи, макар и по – малко, отколкото земеделските култури.

Най – често срещани заболявания:

  • Снежна плесен. Появява се след стопяване на снега или през октомври – ноември. Признаците са жълто-сиви или свтлооранжеви петна по растенията, които се увеличават бързо.
  • Дребна сиво – кафява петнистост. Среща се на прекалено кисели и влажни почви, като приченява зеленикавобели петна.
  • Червено – черна петнистост. Развива се през късно лято или късна есен, като по растенията се появяват жълти петна, които след това стават червеникаво – кафяви и накрая черно – червени. Поразените участъци се пръскат с медни препарати.
  • Розова петнистост. Причинява отначало жълти, а после червени петна по листата на тревите и поразява предимно младите растения. Появява се при влажно и топло време, а при сухо време бързо изчезва. Срещу нея действа торенето с пълен NPK тор, не много ниско косене и пръскане с медни препарати.
  • Брашнеста мана и ръжда. Ръждата се появява най – напред при сухо и топло време по изтощени треви и след това при твърде ниско косене. Брашнестата мана се появява във влажно и хладно време на непроветриви и сенчести места. Участъците с поразени растения се третират с фунгицид.
  • Самодивски пръстен. В тревните площи понякога внезапно се появяват кръгове с диаметър 1 м, на които външните ръбове са тъмнозелени, а вътрешните – жълтеникави. Вътре в кръга след известно време тревата линее или отмира. Причината е подземнорастящ мицел.

Най – често срещани неприятели:

  • Шведска муха
  • Ларви на майски бръмбър
  • Къртици
  • Мишки и охлюви
  • Дъждовен червей